Релеф и полезни изкопаеми
Стара планина принадлежи към младонагънатите планински образувания. Изградена е основно от гранити, но се срещат и варовици, гнайси и шисти. За разлика от Рила и Пирин, тук заледяването е обхванало много малко от най-високите части на планината.
Липсата на изцяло завършени циркуси и наличието на само едно-единствено високопланинско езеро с ледников произход е категорично доказателство за това. Но част от релефа на Стара планина е типично алпийски.
Полезните изкопаеми в Стара планина са разнообразни по произход и запаси. Находища на черни въглища са разкрити в Балканбас, разположен между Габрово, Сливен и Твърдица, антрацитни въглища в Свогенския басейн. Железни руди са открити в Кремиковци, Чипровци, Мартиново, Троянско, а медни руди и полиметални руди във Врачанска, Голема планина и Етрополска планина. Находища на качествени мрамори има в Берковско, а на варовици във Врачанско. Барит е разкрит в Искърския пролом в района на ЕлисейнаЗверино. Базалт се добива в района на гр. Плачковци. Глини се добиват в Годечко.