География и дялово разделение
Поради характерните особености и определени специфични черти в състава и структурата Стара планина се подразделя на три дяла - Западна Стара планина, Средна Стара планина и Източна Стара планина.Стара планина е една от четирите физикогеографски области на Старопланинската зона. Тя е е част от Алпо-Хималайската планинска система и в частност от голямото земно образувание, известно като Балканиди. Средната надморска височина на Стара планина е сравнително голяма - 722 м, което я характеризира като типична планинска област. Над 19% от площта ѝ се отнася към среднопланинския пояс, а около 3% към високопланинския пояс.Поради силния тектонски натиск, който е идвал от юг, гънките на планината са наклонени и полегнали на север. Скалният състав е пъстър. Централните вътрешни части на антиклиналите, наречени ядки, са изградени от палеозойски скали, предимно гранити, гранодиорити, шисти, кварцити и др. Страничните им части, наречени мантии, са главно от варовици, доломити, пясъчници, конгломерати и др. В резултат на многократните издигания на планината са се оформили четири денудационнни заравнености, а по реките шест речни тераси. Широко разпространени са разнообразните повърхностни и подземни карстови форми понори, ували, въртопи, карови полета, пещери и др. Карстовите процеси са развити в различни части на Стара планина, но особено изразителни са формите във Врачанската планина, Чепън и долината на р. Нишава, Понор планина, Котленската планина и др.