Западна Стара планина
Западната част се простира от Белоградчишкия до Златишкия проход. Тя представлява отворена дъга на север-североизток с добре очертано било. Състои се от няколко по-големи планини: Светиниколска планина, Чипровска планина, Берковска планина (с известния вр. Ком 2016 м), Козница, Понор, Врачанска планина, Ржана, Голема планина, Мургаш, Етрополска планина. Южно от централното било са разположени по-ниските планини Чепън, Мала и Софийска планина. В тази част са се оформили и редица котловини: Берковска, Ботевградска, Правешка, Етрополска.
С особено значение за стопанските връзки между Южна и Северна България са проходите Петрохан и Витиня, както и Искърският пролом. Сред най-красивите природни забележителности в тази част са пещерите Леденика във Врачанската планина, Темната дупка край гара Лакатник, скалните образувания Ритлите при с. Лютиброд, Лакатнишките скали, Кътинските пирамидии др. От Нови Искър до с. Лютиброд в снагата на Стара планина р. Искър е образувала величествения пролом, носещ нейното име. Всечен е на дълбочина от 200 до 500 м, а дължината му надхвърля 65 км. При всичането си реката е образувала 67 тераси, най-високата от които е на 120 м. На север от гара Бов проломът придобива каньоновиден характер с поредица от живописни скални образувания край Лакатник, Черепиш и Лютиброд. Склоновете са почти обезлесени и тук често се проявяват свлачища и срутища.
С особено значение за стопанските връзки между Южна и Северна България са проходите Петрохан и Витиня, както и Искърският пролом. Сред най-красивите природни забележителности в тази част са пещерите Леденика във Врачанската планина, Темната дупка край гара Лакатник, скалните образувания Ритлите при с. Лютиброд, Лакатнишките скали, Кътинските пирамидии др. От Нови Искър до с. Лютиброд в снагата на Стара планина р. Искър е образувала величествения пролом, носещ нейното име. Всечен е на дълбочина от 200 до 500 м, а дължината му надхвърля 65 км. При всичането си реката е образувала 67 тераси, най-високата от които е на 120 м. На север от гара Бов проломът придобива каньоновиден характер с поредица от живописни скални образувания край Лакатник, Черепиш и Лютиброд. Склоновете са почти обезлесени и тук често се проявяват свлачища и срутища.